Що е самота и има ли тя почва у нас?

Спомням си едно момче.Лежеше в психиатрията,клиниката за наркомани.
Всъщност,всички наркомани започват така.В името на това да не бъдат изоставени,приемат всички условия на тяхната среда,компания или
колектив.

И беше почнал да се друса.След като беше попаднал в отделението,те въобще не бяха дошли да го посетят.Нито приятелката му,нито любимите му другарчета,никой.А,да,само наркодилърите.

Казват,няма вечни приятели и врагове,има само вечни интереси.Горният
пример е типичен пример за това.

Макар че има много хора около нас,ние сме сами.Защото сме единствени и неповторими.Всеки един от нас е единствен и уникален по своята същност и не може да бъде като останалите.Каквото и да говорим.

И странно,когато сме сами ни боли.

Но има,има лек от това.На всички окулисти препоръчвам да попрочетат малко приказки.И по специално тези на Андерсен.Той също е бил окултист.И сега,на нивото на компетентност което имаме(из областта на
окултизма),това няма да е трудно да се убедим.

Как да добием способността да удържим и да се наслаждаваме на самотата ли?Това се казва в прикзката "Снежната Царица".Тя обещава
на Кай да стане Господар на себе си още нещо-наред с това че тя и парчето магическо огледало го правят нечовек...Но на каква цена?

Live and Let Live!