да се опакова може в хиляди черупки.........да закрие очите си за слънцето и да крещи от тъмнина........да запуши ушите си за музиката и за всички звуци и да плаче от вакуумна тишина.......да потисне едно по едно всичките си сетива..........да се изкачи на въображаема висока кула и да изнемогва от самота............дддддаааааа........илюзия за самота..........
А о....самотението всъщност е нещо прекрасно...дава ти възможност да се вслушаш в себе си,да извървиш пътя навътре...........но така е само когато осъзнаваш избора и поемаш отговорността.......когато наистина си дадеш сметка,че сам правиш това............обръщане отвън навътре.........
Другият вариант е да бягаш от болката,която ти причинява общуването навън.........а бягството винаги изкривява възприятията,нали?.......тогава се появява призракът на жертвата............иииииии.........се отваря портата на страха безкраен........иииииииии по-добре сам,отколкото.........
Господи, толкова е естествено желанието ни да обичаме и да мечтаем да бъдем обичани.....да разбираме и да ни се иска да бъдем разбрани............да споделяме........да общуваме...........