Когато говоря за гордост, аз го свързвам с достойнството. За мен гордостта е външната дреха на достойнството.
Не мога да разбера какви са тия съизмермания, сравнявания и т.н.т. за които ти си писала. Според мен това е да си в съзнанието на по-висшата си същност, а там няма съображения да не говорим за съизмерване.
Защо човек трябва да си дава сметка за себе си, само с ехолокации и външни данни. Вярно че те са част от себепознанието, но са доста ниска топка.

Не почитам идеята за грехове, да не говорим за смъртни.