Чак сега успях да прочета репликата ти за гордостта.
(Между впрочем усещам раздразнание и нетърпимост ли, или само така ми се струва?)
Какво да кажа, ако бяхме в клуб "Християнство" щях да те попитам кой е първия от седемте смъртни гряха. Ако бяхме в "Кастанеда" пък, щях да поискам да ми кажеш как успяваш да си горд и в същото това време да си намаляваш чувството за собствена значимост. Но в окултизма мога да те попитам: Когато си изпълнен с гордост, с кого се сравняваш, че да може да те изпълни тая същата гордост. Защото ако не се сравниш с нещо, пък дори и със себе си, как ще те изпълни? Може би просто си доволен от нещо? Обаче пък как може да си доволен или горд от себе си, като знаеш за съвършенството на Христос? От къде произтича и какво основание има същата тази гордост?