Според мен не е недостатък да имаш съзнание за себепреценка и себеизмерение, което да е динамично обаче. Гордостта е вътрешна сила тя има пълнежа, докато горделивостта е слабост, която обаче няма себепреценка и иска да мине за величие. Нима ще отречеш, че човечеството си има своите йерархии.
Много обърква юдейската теза за луцифер, който бил горд и дрън дранканиците. И те не са правили разликата между гордостта и гореливостта.
Не може да отиваш към божествено съзнание без гръбнака на гордостта, тя е пътя на достойния, а не лазенето на уж смирения, който няма форма, за да може всеки един момент да оправдае недостойните си постъпки които имат мотото "целта оправдава средството".