Не разбра ли че гордостта е проява на достойнството, което е добродетел.
Защото каква полза от охлюви, които обаче могат да си говорят с обувките си.
Елементарна е разликата и аз съм изумен как не можеш, айде не да я разбереш, ама да я усетиш. Такъв мироглед е жертва на криворазбраната идея за смирението в християнската религия. Там са извратили идеята за смирение до мъченичество, самобичуваци се охлюви, които вършат нещата без величие, а дори и със себеунижение, което е липса на достойнство. Гордостта е царствен атрибут, тя не е горделивостта на малкия, който няма гордост, за да бъде велик. Същото е с фантазията и фантазьорството. Или и между тях не правиш разлика?