Някой си на изток отишъл при учител да му става ученик. Събул се на прага, захвърлил обувките си, влязъл и коленичил пред учителя. Оня обаче го накарал да се върне и да се извини на обувките. Човекът се изсмял-как може той, човек, да се извини на едни обувки! Учителят не го приел, докато кандидатът не се извинил, не поговорил с обувките си.
Отговорих ли на въпроса ти що е гордост?
И не става и въпрос за християни и мюсюлмани. За ония полумаймуни, дето сега ще им дадат да се разберат.
Човек-това звучи гордо.
Бог-това звучи смирено.

Невъзможно е да не е възможно.