|
Преди всичко да те информирам, че има нова книга за Парамханса Йогананда от Свами Криянанда (ученик на Йогананда) – "Пътят". Има интересна глава. Глава 33 – "Истинското християнство". В нея, но и на други места Йогананда говори за настъпилото време в космически план, на съвместяване на всички школи и религии. Например тази глава започва така: "Как се съв-мес-тя-ва кон-цеп-ци-я-та за са-мад-хи с хрис-ти-ян-с-ки-те уче-ния? По-ве-че-то хо-ра, ко-и-то хо-дят на цър-к-ва, със си-гур-ност в не-дел-ни-те ут-ри-ни не по-лу-ча-ват до-ри и на-мек, че Биб-ли-я-та им обе-ща-ва кос-ми-чес-ко съз-на-ние. Най-доб-ро-то, в ко-е-то би-ват на-сър-чавани, е да се на-дя-ват след смърт-та на ве-чен жи-вот на не-бе-са-та в тя-ло, мно-го по-доб-но на оно-ва, ко-е-то при-те-жа-ват се-га.
Ни-кой обаче ня-ма мо-но-пол-но пра-во вър-ху Хрис-то-во-то уче-ние, как-то и вър-ху ко-я-то и да е дру-га ре-ли-гия. От-к-ро-ве-ни-е-то, ко-е-то Бог е дал на све-та чрез Исус Хрис-тос, е при-те-жа-ние на чо-ве-чес-т-во-то, а не са-мо на цър-к-ви-те."
Освен това в глава 20 са посочени кои именно са тримата мъдреци дошли да видят детето Иисус в яслите и връзката между пряката традиция от гурута Бабаджи, Лахири Махасая, и Шри Юктешвар с Великия Учител Христос.
..................................................................................
А сега по нашата тема.
Има една принципна заблуда дори и сред духовно вървящите. Тя се изразява в желанието да променяш нещата навън. Не, че не трябва да имаме стремеж за промяна. Но промяна навътре – в нас. Нищо не можеш да промениш навън, но много можеш да промениш в себе си. А всичко отвън, автоматично отговаря (е огледален образ) на това отвътре. Всичките ни усилия отиват напразно когато са насочени навън. Искаме да променяме обстоятелства, искаме да променяме условия, искаме да променяме, да подобрим живота. Живота сам по себе си е много добър, няма какво да се променя. Само трябва да го разбираме и да го живеем правилно. И трябва да проумеем, че всеки един от нас е поставен в най-добрите условия за неговото развитие. По-добри от тези, в които е поставен, нито сам той може да знае кои са, нито да ги предизвика или да ги създава. Най-добрите са тези, в които си поставен. Единственото което трябва да направиш е да ги използваш максимално. Всъщност тогава именно истински живееш. Ако в този момент ти копнееш за друго - просто си на въображаемо място и пропускаш реалното - това което е в момента - тоест в този момент реално не живееш. Разбира се същевременно трябва да бъдем в постоянен стремеж към по-съвършеното, по-идеалното, по-божествената субстанция. Но чрез условията и обстоятелствата в които сме поставени. В този контекст ние трябва да се стремим към контакти с по- съвършени хора, но не и да бягаме от тези сред които така или иначе сме поставени от обстоятелствата - семейство, учебно заведение, работа, случайни в превозните средства и т. н. А след като сме така или иначе сред тях, остава да направим най-доброто, както за нас така и за тях. Например: Една сутрин си пия кафето навън и до мен двама си говорят нещо. Изобщо не слушах какво. Не ме интересуваше, но това което ми "дръпна" вниманието беше тембъра на гласа на единия от тях. Да предположим, че е говорил от моя гледна точка пълни глупости. Дори не знам за какво говореше, но беше такава музика. Като се потопих по-надълбоко в мелодиите на гласа му - изживях буквално един концерт. И се чувствах след това като след добър концерт. Ефекта беше зареждане с енергия. Защото закона е такъв - в каквото е точката ти на внимание с такова се зареждаш. От друга страна какъв смяташ, че е бил ефекта за него. Ако аз съм се заредил, дали това значи, че съм отнел от него енергия. Не само, че не съм отнел, ами съм увеличил енергийното му ниво.
Да си представим обратната страна на ситуацията. Ако той говореше глупости (според мен). И аз се съсредоточавах върху това. Вследствие на това негативното ми изживяване ще се увеличава или иначе казано от мен ще започне изтичане на енергия. Бидейки съсредоточен върху това, аз ще източвам енергия и от него.
Щом сме родени тук, значи това е нашето най-добро място за този момент. Да го използваме пълноценно. Щом се случва с нас еди-какво си - да го използваме максимално, защото изпускаме момента. Изпускаме живота. Беинса Дуно казва: "Едно нещо пада от гърба ти когато го обикнеш". Имаш неприятна ситуация. Съществува дефект (според теб). Превърни я в ефект. Използвай от нея ползата за теб. Тя не е неприятна. Отношението ти е като към "неприятна". Обърни се към нея с цялото си същество. Изследвай я от всички страни. Използвай я максимално и тогава тя пада от гърба ти.
Имам да добавя още нещо, но сега излизам. Отивам до "Черни връх". Като се върна, ще го довърша.
Успех!
|