|
Тази тема ми допада особено.
Не смятам, че усещането което имаш, на всяка цена е акт на егото.
Това ми се струва, че се случва в началото, когато се оформи ориентация към дадена духовна структура. Още повече когато отношението към този "нов живот" е сериозно и му се отдава по-голямо значение. Започва да се усеща голяма разлика между "твоят" начин на живот и "техният". Не можеш да споделиш с тях нито мислите си, нито чувствата си, нито това което правиш (или би искала да правиш, ако беше сама или с някой който е като теб). Това за исвестен период, действително е проблем. Не за всеки разбира се. Изрично казах, че става тогава, когато действително имаш намерението да правиш нещо със себе си, а не просто да трупаш окултна и езотерична информация и оттам усещането, че си нещо повече от "масата", защото "знаеш" неща които "те" не знаят - болест особено разпространена всред тези клубове. Но това е личен въпрос.
Усещането за "различност" между "техният" и "твоят" начин на живот може да се разрастне, особено ако твоето същество(душа) е било в по-голям конфликт с досегашният ти начин на живот и дълго е търсело и очаквало някаква алтернатива. Колкото тази алтернатива е по-драстична за теб, толкова по устремено и ентусиазирано би се втурнала в нея. И естествено толкова повече не би искала да имаш нещо общо с "другия" живот. Така погледнато проблема би трябвало само да се задълбочава, но не и да се разрешава. И това сигурно щеше да бъде така, ако проблема беше тук. Но според мен той е на друго място.
Проблема започва да се заражда още в момента в който ние започваме да разделяме живота на материален(светски) и духовен, не само условно, а и действително. А живота е единен, цялостен. Той не е нито материален, нито духовен, а и двете едновременно. Всеки един, без оглед на еволюционното му равнище на развитие, слиза на Земята с една и съща глобална задача. Да коригира част от отклоненията които е направил, да усвои нещо ново по пътя към съвършенството и да даде нещо от онова, което безусловно е научил. Преди да слезе, той се сдобива с набор от сили, част от които ще осъществят изживяванията с коригиращ ефект - болести, страдания и др., а друга част са неговия кредит на Земята. Това става с всички. Тук обаче можем условно да разделим цялото чевечество на две категории - несъзнателно изживяващи живота си и съзнателно работещи върху себе си. И в двата случая живота непреклонно и беспристрастно реализира необходимите корекции за всеки индивид съобразно самия него. Разликата е, че при първите това става без тяхно знание и желание, със субективното усещане, че събитията са случайни и нямащи връзка с нищо. Докато вторите, са съзнателни съучастници на живота в същите тези както корекции, така и усъвършенствания. В първия случай имаме живот на робство, а във втория, макар и не по-лек - живот на творчество и съучастие в растежа. Но така или иначе и с едните и с другите става все едно и също нещо. В този смисъл, ако ти все повече виждаш този процес и в едните и в другите, все повече ще чувстваш, че разлика помежду ни няма. Освен това основен проблем е твърде ниската ни култура по въпросите на общуването. Почти никой, не е с нагласата, че контактите ни (а те са част от същия този живот) с другите хора се основават на същите принципи на корекция и усъвършенстване. Всеки подхожда към контактите си с консумативен подход. Почти никой не е наясно, че от космична, еволюционна гледна точка, смисъла на контакта е в две направления. Да ти посочи, да извади наяве актуалните ти недостатъци и да ти посочи отработени качества в другия, които ти не притежаваш.
Ако ти имаш все повече ориентация към истинския смисъл на контактите, тогава все повече ще можеш да се ползваш от тях. Ако не подхождаш с предварителна нагласа и предубеденост, ще можеш във всеки контакт да откриваш невероятни елементи и черти в този с когото контактуваш. Винаги има по нещо позитивно. Например колкото и в събеседника ти да няма нищо в това което казва, то ще има нещо в това как го казва, как се изразява, как приознася звуците, как се държи и т. н. Освен това, контактите са изключително полезен показалец (за този който се нуждае от това) за недостатъците ти. Така, че с тези две глобални нагласи в общуването - от една страна все по-малко ще ги чувстваш като чужди на принципният ти начин на живот, а от друга самото общуване ще придобива все по-голям смисъл и градивност и за двете страни.
Може още много да се каже, но вече стана много дълго.
Желая ти успех!
|