Когато натискаш водна топка във вода, в началото е сравнително лесно. Но, колкото по-надолу натискаш топката, толкова повече сили започва да ти отнема задържането. Докато в един момент останеш без сили, изпуснеш контрол и топката изскача като тапа над водата.
Това се прави с емоциите и отрицателните навици у хората-опитват се да ги подтискат. От край време се е правело така и ето резултатите. Църквата е посочила идол, недостижим идол. Всеки се сравнява с него и естествено губи в сравнението и започва да се чувства грешен. Хората са станали шизофренични-показват пред обществото едно лице-такова, каквото се очаква от тях и каквито те биха искали да бъдат. Насаме или с най-близките си те показват другото си аз, подтиснатото, скритото. Прекрасен учител, баща и съпруг излиза в късни доби да коли невинни хора. Болшинството не са така драстични, но всички са шизофреници, всички имат минимум 2 лица, всички са луди, не само тези в лудницата. Човек е станал шизофреник-първо, защото от него се изисква да бъде светец, а той е просто човек и второ от подтиснатата си същност. Затова и психоанализата прави такъв бум.
Изходът е осъзнаването. Не подтискането. Напротив, правете онова, което винаги сте правили, само че го правете съзнателно. Радвате се-чудесно, осъзнавайте. Ядосвате се-чудесно осъзнавайте. Ядосвайте се, но се ядосвайте осъзнато. Станете наблюдател на емоциите си. Просто осъзнавайте. В момента, в който осъзнаете същността на яда, в този момент той вече не съществува и никога повече няма да се завърне при вас. То е все едно да запалите свещ в тъмна стая, тъмнината изчезва. Тъмнината изчезва от само себе си, не сте я прогонили вие, вие сте донесли светлината и не ви е грижа за тъмнината. Осъзнавайте.
Думите не са точни, по спомени от притчите на Ошо.

Невъзможно е да не е възможно.