Предизвикателствата занапред

Отпадъците, прехвърчаващи през е-пространството няма как да изчезнат. Мрежата е твърде лесна за употреба.

Дори не мисля, че е добра идея да ги приплискваме красноречиво. Родени без анализатор за общуване в свободна среда биха го придобили САМО чрез сблъсък с ДрУгИтЕ;

С много сърбеж в накрайниците на пръстите предполагам мога да смъкна израза си до боклук. Да подритвам словом нечий задник до Коледа и обратно.

Как ще употребя кутийчето бяло си е тласък на най-горния мускул. Белким четейки, заразната бактерия на мисълта се предаде по-нататък...

Живея със съзнанието, че градя мрежата (по МОЙ образ и подобие). Случва се да срещам себеподобни. Светът на клубовете е твърде пъстър, за да го напусна преди да оставя лична дан...не съм сигурна, че моята задача е точно чистене на измет. Мога повече.

Лъчезарна,
работа е нещото, в което личността вижда смисъл. Помниш, че не е биологично обусловена и през времето разпределението й е променяло поведението на индивида (който еволюира единствен чрез инструменти).

В една преиндустриална ера, избора пада според:
- възраст
- пол
- принадлежност към племе
- или класа
(на принцип : визуална инспекция)

По-сетне, в индустриалния период:
- придобити умения
- опит
- образование
(които се доказват документално. Ползва се най-първи тип селекционен панел)
Нечии фамилни имена, също улици в търговски центрове от периода (дори днес) са запазили традицията на занаятите.

В пост индустриалното общество, когато компютри обработват CV та и минаваш през интервюиране, избора на най-подходящ профил се прави:
- през екипна роля
- личностна ориентация

Ролите се разпределят..хората не ги получават просто-ей-така или си ги намират. В този ред на мисли малко свързват работата с екипа (групата).

Към момента по-ефективен начин за извършване на задача/изпълнение на мисия не е открит. Как ще е утре още не знам