...се градират чрез Духовни еволюционни вълни... чрез будителството на посветени личности...
Хм, знаеш ли колко интересно ми беше нещо, прочетено в Бхагават Гита. Арджуна прилага Любовта (като нравствено изграждане в духовна вълна дадено много по-късно)... като се опитва да пощади себе си в това да не приеме война, за да властвува. Ето тук се вижда, че той има някакви нравствени критерии (морал), които не му позволяват да избива роднините си в идеята за власт (независимо, че те него ще убият - прощава значи). Но! Кришна му дава друго - идеята за предназначение... Трябва да има трона не за себе си, а за другите... защото има отговорност пред Небето и това че не може да понесе "да бъде лош" го поставя фактически в угода на нееволюиралото, това му е слабост.
Освен това пък там приемат и прераждането и всъщност щом никой не умира... но за сметка на това си учи урока така (който няма да научи с отстъпването на Арджуна, а дори напротив - ще се калцира в правото си и победата съответно) - какви да са му задръжките тогава? По-отгоре му показва нещата... изнася го над събитията в упорност за дълг пред Небе, а не пред земя.
И тук въпроса не е че бог Кришна каза и туй-то - да го направиш догма! Това като го споделях с един приятел, че ми е направило впечатление и той ме пита "Ама тая религия не е ли опасна за света? Не само, че не му казва не се бий, но дори наобратно..." Ами да, опасна е... когато преценката я дава егото ти, а не Той в теб... За пореден път да се убедим, че истината не е статична, поне не докато еволюираме... доколкото можем да я понесем, дотолкова ни се дава. И в този смисъл ние, за да приемем ново се налага да разрушим старото си, в което сме се окопирали за устойчивост в тоя свят.

~~~
.