Вярно е в някакъв контекст, и не е вярно в друг. Контекстът е всичко.

Контекстът е условието нещата да бъдат или да не бъдат. Абсолютът е контекст на Света. Най-"широкият" възможен контекст.

Всякакви мислители и гурута дават всевъзможни описания на света. Защо е така, защо сякаш си противоречат, често и с това, които самите те са казали в друг момент?

Доколкото разбирам сега, това е защото няма фиксиран Свят, на който да съставиш ЕДНА карта. Космосът гледа сам себе си, през множество очи, и придобива всевъзможни форми. Някои му викат "тунели на реалността".

Ти не живееш в тунела на реалността на Дуно. И едва ли ще живееш там някога. При това този тунел не е бил нещо фиксирано през целия му живот, както и твоят тунел не е нещо фиксирано.

Нещата са толкова относителни, толкова условни, че вероятно дори самата ни смърт зависи от описанието на реалността, което споделяме. Съвсем доскоро си мислех, че или практически всички съзнания ("души", каквото и да значи това) умират с тялото, или всички живеят и след тялото; като във втория случай мястото, където се оказват след смъртта, изглежда по начин съобразен с религиозните им представи приживе.

Но ми намекнаха тия дни нещо, което не знам дали разбрах добре, обаче сега ми изглежда съвсем достоверно. Че вярата или невярата в задгробен живот може да предопредели дали ще имаш такъв!

Може би всяко съзнание поотделно, както и колективно, с близките му съзнания, е някакъв вид експеримент на Духа, и свободата за създаване на съдържание на Космоса (от наша страна) е много голяма. Толкова голяма, че дори може да умираме с тялото, или да продължаваме след него, с ново тяло или без тяло - в зависимост от тунела на реалността, в който сме или който сътворяваме.

Та така. В реалността на Дуно възвишените същества може да идват на Земята, за да слушат Божия глас. В твоята реалност обаче Земята е друга, и Небето е друго. В моята Небе може пък изобщо да няма. И т.н.

За да полетиш, ти трябва не вяра, а да проумееш какво е летенето