|
Тема |
Re: сиатълската вълна [re: Magicalworld] |
|
Автор | Jikata (Нерегистриран) | |
Публикувано | 15.09.06 01:16 |
|
|
Не знам, защо винаги са си поставяли такава трудоемка, не по-скоро непосилна задача.
Относно Джими дори бих казал, че музиката му е... безлична? Аз съм на противното мнение-не смятам, че ако той и КЪРТ КОБЕЙН бяха живи щяха да направят нещо по-особено, нещо по-завладяващо-смъртта им е ясен факт, неоспорим факт, че те са се били изчерпани и физически, и психически, и духовно.
Да, от една страна изброените песни е нормално да изразяват или отразяват даден период от живота на изпълнителя, но това е в много малка степен. Според мен те(песните) по-скоро следват една зададена линия, една смътна цел, която изпълнителя по-скоро сляпо, налучквайки се опитва до достигне, за да може да удовлетвори душевните си пориви. Компонентите обаче на тази линия са неразделно свързани.
Ако става въпрос то всеки изпълнител-добър или посредствен(или някой отчайващ) се стреми чрез музиката да разкрие душевността си, това е неоспорим факт. Въпросът е в докаква степен му е развита тази дуевна чувствителност-че те и Мадона,Роби Уилямс, Бритни, Кристина Агилера... те също се разкриват чрез музикатра си, но разликата между тея и онези велики композитори е, че те просто нямат никакъв идеал-основното което да ги тласка напред... към бездната на собственото им себепоглъщане.
Като казваш "... истината в музиката на Джими си е китарата и в специалност рифовете и солата...", така ти ограничаваш само до външното,като смисъл на изразно средство, без да даваш възможност да се потопим в по-пълна степен в звуковото изобилие на музикалната душа.
|
| |
|
|
|