|
Първоначално нямах търпение да гледам филма(може би колкото всички останали), но след като гледах няколко кратки откъса от филма, желанието ми се изпари, по простата причина ,че се разминаваше с очакванията ми. Бях си изградил една представа за филма, а всъщност действителността се оказваше съвсем друга.А и критиките, който бях чел от "стари фенове" на НИРВАНА тотално затвърдиха мнението, че не си струва да го гледам.
Обаче го гледах. И к'во да ви кажа-направо щях да заспя,скука, живо мъртвило.Бавно и монотонно от началото до края. Започнах да се чудя кой подяволите му е казал на бай Гюс, че може да прави филм за цяло едно поколение(косвено за КЪРТ). А аз очаквах напрежение, яка музика, изпълнена с живец и наситена с чувства, абе борба в душата на героя. Но уви само едно жалко скимтено, един неразбираем диалог, едно отегчително мънкане, едно неразбираемо и отблъскващо фъфлене. И на фона на всичко това една гей сцена.Направо да откачиш.
Но всичко си има край,който очиства, който пречиства душата. Край, който те преражда.И тогава душата на КЪРТ напусна тялото му и се заизкачва нагоре, натам където приживе погледът му бе винаги устремен и за където душата му копнееше.Горе, където щеше да намери утеха и покой, където щеше да се слее с всичко и всички, където щеше да дочака за да прегърне всички който обичаше-нас хоата, който не го дооценихме и който не го запазихне,а само използвахме(и още използваме), за да надмогнем собственото си страдание, забравяйки за това на ближния.ПРОСТИ НИ КЪРТ!
Ей тая сцена ме трогна, накараме да се замисля и ми просветна , че във филма все пак става въпрос за последните дни от живота . Тук вече няма значение на кого- важен е пътят, който изминава душата, важни са превъплащенията, които претърпява духа, за да достигне до пречистване и духовен катарзис-важно е достигането до чисто съзнание, за да се потопи за винаги в безпределната и всеобхватна НИРВАНА.
Стига толкова; другото е влияние, усещане, нещо отвъд съзнанието-за него думите не стигат, не може да се обясни, не може да се разбере-но и не трябва-то си е в нас. Може да се сподели с мълчание и смирение.
П.С. Отивам да гледам филма със субтитрите, че поне да разбера нещо от "обилния" диалог.
|
Re: LAST DAYS [re: Sadartha]
