виж са,са щи обясня що се кефат някои на нир,всъщност е просто
тази група кипи от дива енергия и страст,малко животинска ,алкохолена дори дръгарска-това просто на някои им харесва-визирам себе си например.
предполагам че нир не са имали тежак живот ,но това няма значение,аз не търся автентичност а изкуство-да ме накарат да повярвам че живота е кофти и е по-хууу да се надрусаш и да срошиш две китари една в друга ,отколкото да идеш на работа в кантората и успяват копелетата
вервам им, и нооо се кефа на тая отчаяна агресия в сентлес апрентис(надух им главата от форума с тая песничка ,ама ша прощавати) кефи ме безумната извратена страст на хейрспрей куин ,тази перверзна китара която възбужда звяра в мен и целия екстаз който достига размерите на ужасна непоносима агония от кеф и почвам да се дера на умряло....голем купон си е
нир е като катарзис за мен. а има и много черни краски в някои песнички ,меланхолични че дори и драматични,умеят да се гаврят с живота,па макар и само на сцената и в музиката-това просто е някакво изкуство,може да е субкулутра щото е пънк,гръндж и други такива определения в музиката но е най-големото шоу след ДООРС и са им достойни наследници по настроение-дионисиевата стихия тук в нир също е на почит както беше и в доорс ,в Джимбо.безумие и екстаз до паркинсон е това е нир.
и не поради друго ,а поради това са велики

смърт и разложение
death makes angels of us all and gives us wings ... - Jimbo