Ами темата ме провокира да споделя нещо, което от доста време ми се върти така в главата...

Преди много години бях учителка. Децата /и малки и големи/ имат едно чувство за справедливост, което всеки път им светва, когато видят някаква несправедливост. Виждала съм какво се случва с общността на деца в един клас, когато несправедливостта се повтаря- и като ученичка съм го видяла и от другата страна също. Този, който постъпва несправедливо- губи респект от правия и от кривия, дето е толериран. Това е винаги резултата. Независимо дали едно дете прави нещо нередно- то знае, че е нередно. и т.н.

Та така и с модерирането- този, който се занимава с това трябва да е на много голяма висота, иначе неминуемо губи подкрепа дори от галениците, и на хората на които той сам усърдно се подмазва. Та не знам как да се отнасят към мен- май по същия начин както и аз към тях.

И още да споделя- в класът, в който имаше галеници- накрая никой с никого не можеше да комуникира нормално. В края на краищата всички се караха. Затова се казва- остави децата сами да се оправят. Намесата трябва да е недразнеща, несубективна. А пък възрастни хора не трябва даже и да се помисли, че могат да бъдат унижавани. Просто рано или късно ще ти го върнат "у шише", както се казва по моя край.