Пита ни и ни отговаря, спрямо стремежа ни. Проблема е, че сме твърде заети, объркани и ни владее усещането, че сме жертви. Това е преградата, която сме построили сами и зад нея е всичко останало. Знам, че звучи клиширано, но е и истина. Всеки си има път, който трябва да извърви за да стигне до най-важното - приемане и харесване, на самия себе си, и няма кого да упълномощим, за съжаление. Мъдрувам тук, сега, спокойно, уж наясно, но с осъзнато чувство, че най-късно утре, вдругиден, ще пожелая нещо различно и пак ще съм в тревоги и обърканост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите