НЕПОТРЕБНО

Настава време
за раздяла,
усещам пак, че ме боли.
Нали уж
бях те преживяла?
Уж взехме своето,
нали?
Часовникът, кръстосал длани,
обгръща времето с любов,
забавя ходът му
и няма
никога да ни изневери.
Оттеква Твоят глас
в главата ми,
мълвящ уверено лъжи.
Аз знам, че името ти е измама,
че вече друг пред мен стои.
Небето да си разделим
ме канеше,
без да познаваш
моята земя.
Ще видиш в нея как оставих
това, което ти дължа.
Съветите ми пренебрегваше,
без разум, мисъл, оцеля,
целуваше мъглата яростно
и вярваше,
че си роден с крила.
Сега ще видиш, че сме тежки,
от пръст създадени,
и в прах
ще се превърнем,
щом умря надеждата,
да бъдем заедно без страх.
Умора ли нахлу в душата ми?
Или е просто чувство за вина...
Нагарчат спомени,
отрова,
горчат ми твоите слова.

До следващата среща...

Започна като опит за "превод" на Useless, ама къде завърши...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите