се чудя дали наистина те е имало - дали просто не съм си те измислила, така, както обичам да си измислям идеалностите. Дали не съм си измислила пръстите ти, топлите докосвания зиме или леда ти лятото? Или може би е имало някога някъде нещо, спомням си някава болка и рани от удари, но сега по мен няма нищо. Белезите - избелели от времето, косата ми - осветляла от летежа на дните, а дланите - загрубели от многото чужди докосвания.

Съчинила съм си всички срещи, всички опити да бъдем заедно, когато е било невъзможно. Нарисувала съм те, какъвто съм искала да бъдеш - разбиращ и красив, може би съвсем ненужно. Заличила съм онова, което ме е дразнило и вече не помня дали и какво е било то. И сега вече не знам дали те е имало.

Имам само спомен, който май дори не е истински.
Да си измислиш спомена - трудно може да има нещо по-тъжно.

It feels so incomplete...