|
Тъпа вечер, слушам Велвет първия и пея ли, пея...
От година не си ги бях пускал, а те са си още велики. Сега тече оная песен, дето все я бъркат, че е на Доорс.
"It's my life, it's my wife..."
Да стряскам местните мачовци ли?
Вероятно не, но мога да се сбия. Ето какъв ме вижда Тишо от 10 клас, натрупал до момента 3 двойки. Виждаш ли в мен зомбито, което ще блъска главата на врага в земята, докато той се гърчи в пяна от кръв?
Колежките ме намират за доста по-слаб в реалност, защото това е вероятно рисувано около Декември, 2005, когато авторът имаше 7 двойки, а аз ходех на училище с един огромен сак, където имах боксови ръкавици и два екипа за тренировка. Явно той го е впечатлил с размерите си.
Напоследък съм много отнесен. В апартамента остана само една крушка, тази от кухнята. Постоянно забравям да купя нови крушки и след 18.00 разчитам предимно на светлината на мобилния ми телефон и на светлината на монитора.
В спалнята и в хола се движа пипешком, съвсем панелна готика, интересно преживяване. Обичам тъмнината.
Знаеш ли, че ми е много криво.
Днес правихме помен на баба ми. Събитие такова, че нямаше как да не отида.
Събрах се с всичките баби, лели, вуйчовци, братовчедки, които тъжно отляха по малко ракия в съдовете пред тях, след това започнаха да ядат, разказвайки си неща.
Неща, косвено свързани със смърт, със спомени, с хора, които аз или не помнех или никога не бях виждал.
Едната ми леля, която е на 87 години, погребала приживе 2 сина и мъжа си, разказваше надълго и нашироко за всичко, за миналото, като тук таме изплакваше истерично, щом споменеше имената на синовете си...
Всичко се беше свило в гърлото ми, седях настрани от нея, на ръба на стола, исках да се махна. Страх ме беше. Плачеше ми се. Наистина. Станах, казах довиждане на всички и чевръстата сервитьорка грабна съда, в който отливаха, за да полеят на гроба и мислейки, че е празен, ме заля целия. Никой не забеляза, а аз просто излязох, за да не остана след учудените погледи на старците, гадаещи по този неочакван символ- поличба.
А после, часове след това, седях, почти лежах на автобусната седалка и гледайки светлините на прозорците, покрай които минавахме, се усетих, че ако умра, те ужасно ще ми липсват.
Бях толкова уморен, пръстът ми вибрираше, премазан от една щанга, просто лежах на седалката и си мислех, че ако умирам, няма да ми липсват чак толкова много неща. И си помислих дали си струва да си направя кутия, в която да си пъхам всичко, което искам да остане с мен след смъртта.
Да е малка, за да мога да я взема, като умра. И вътре да е всичко...
Представяш ли си?
Мислила ли си, какво ще има в твоята кутия...
Може би ще има тази песен в моята....
Here she comes, you better watch your step
She's going to break your heart in two, it's true It's not hard to realize
Just look into her false colored eyes
She builds you up to just put you down, what a clown
'Cause everybody knows (She's a femme fatale)
The things she does to please (She's a femme fatale)
She's just a little tease (She's a femme fatale)
See the way she walks
Hear the way she talks
You're put down in her book
You're number 37, have a look
She's going to smile to make you frown, what a clown
Little boy, she's from the street
Before you start, you're already beat
She's gonna play you for a fool, yes it's true
'Cause everybody knows (She's a femme fatale)
The things she does to please (She's a femme fatale)
She's just a little tease (She's a femme fatale)
See the way she walks Hear the way she talks
Познаваш я, нали?
|
Re: Пише ми се. [re: reader]
