|
|
| Тема |
 поезия за нощта |
|
| Автор |
Maлkият.Пpинц (непознат
) |
|
| Публикувано | 10.01.06 01:32 |
|
|
|
*******
Стихват нощните лудения.
Смях и песни,самодивски веселби,
искам времето да спре
за да тичам след видения...
Че утрото вече е близо,уви.
И чувствам се сякаш съм
сянка в мрака,
межда между тъмно и ярки зори.
и топла прегръдка не бива да чакам..
Нощните птици заспиват сами.
Нощни Мисли в Зората на Деня
Нощта сенкокрила отлита несетно,
Безсънно се взирам във синя мъгла.
От многото захар горчи ли кафето?
Дъждът да би да отмива нощта?
Така искам пак Тя при мен да се върне
и в тъмното тихо дъждът да ръми,
Но вече е утро-допивам кафето,
То всъщност е сладко-денят ми горчи.
Това от мен,Малак Принц.
А това от някой неизвестен за мен колега с ник Дете на Звездите,на чийто стих попаднах случайно:
Ин(тъ[и]мно)
О,дивна нощ,
безмълвна и студена,
но предпочитана пред
жалкия досден ден,
ела с невидимост
и се спусни над мен-
твой обожател като теб студен.
Опитай,Нощ,
невидимите мои стрхове,
които все ме блъскат
със внезапност в очите
и пропъди пространства ,
и събития,
и мъката
в която съм вграден.
Нахлувай,Нощ!
Пристигай и ме погледни
и поеми ме в мрачния си хлад,
изведнъж с високото си
достопочтенство...
ме рани,
и аз ще бъда солидарен,
още мъж.
Търси ме,Нощ!
Завий под мрака непрогледен
преплетените-Сатаната
бял,
и Ангел черен
и мен до тях,
опитващ своят дъх последен
да задържи за миг.
И ще ти бъда верен.
Редактирано от Maлkият.Пpинц на 10.01.06 01:33.
| |
| |
| 
|
|
