И така, приятели и съседи! (Сашо ще ме извини, че му крада обръщението)
Какво е Любов?
Усещам как се подсмихвате под мустак в момента и честно казано, напълно ви разбирам. Такова клише е тази дума вече, в интерес на истината, чак аз започвам да се дразня. Но все пак какво е? Все нещо трябва да значи.
Спомням си първата ми любов така наречена. Да, голяма любов беше, не предполагах, че някога ще свърши. Дали е свършило ли? Да. Приемаме, че "любов" е нещо, което се трансформира. В какво - не знам. В нещо. Спомен, мисъл, усмивка по лицето, когато се сетиш за...
Приемаме, че е свършила, когато истинският спомен ти оставя усмивка, а не усещане за тъга или загуба. Когато отново можеш да мислиш, без да изпитваш болка, без да искаш да изчезнеш от лицето на Земята.
Един единствен човек ми е задавал въпроса "Дали и с теб ще се нараним?" И аз имах глупостта да съм безкрайно честна. Все още се питам - винаги ли трябва да се нараняваме, винаги ли трябва да е болка?
Разбрах, че не е нужно да я описваш и обясняваш, любовта. Не е необходимо да я изказваш дори, ако не искаш, както и да я задържаш в себе си, ако желаеш да я кажеш, само защото "обичам те" било клише. Ама имало ли я, ама нямало ли я, ама истинска ли била или просто сме си я измислили. Да, нищо такова няма значение, защото ТИ вече знаеш отговора, защото ти вече знаеш всичко. Или поне всичко, което ти е нужно, за да я разбереш. Всичко, което ти е нужно, за да я приемеш такава, каквато е - несъвършена като нас, болезнена или порочно щастлива. Твоята любов и ничия друга.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
|