ЕТО ТИ НЕЩО ТОГАВА.............
Имало едно време едно малко момиченце, талкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му- още повече. Добрата бабичка му оплела червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица. Един ден майката направила питка и казала на момиченцето:
- Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й питка и това гърненце с масло!
Червената шапчица веднага тръгнала към баба си, която живеела в съседното село. Като минавала през гората срещнала Кумчо Вълчо. Вълкът бил гладен и му се приискало да я изяде, но не посмял защото наблизо имало дървари. Попитал я къде отива. Горкото дете не знаело че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало: - Отивам да видя баба и да й занеса питка и гърненцето с масло, които мама й изпраща.
- Много ли далеч живее баба ти? - попитал вълкът.
- О да много далеч, отвърнала Червената Шапчица,- чак зад воденицата, която се вижда ей там долу , в първата къща накрай селото.
- Добре-казал вълкът,- и аз искам да ида и да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой ще стигне по- рано!
Вълкът побягнал с всички сили по най- късия път, а момиченцето тръгнало по най- дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да събира горски цветя. Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
- Чук-чук!
- Кой е там? - попитала бабата.
- Твоята внучка, Червената шапчица- казъл вълкът с преправен глас.
- Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
Бабичката, която лежала в леглото, защото била малко болна, му извикала:
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне. Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху бабичката и понеже от три дни не бил ял , я нагълтъл цялата. После затворил вратата и легнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която не след дълго дошла и почукала на вратата:
- Чук-чук!
- Кой е там? - попитал вълкът .
Като чула дебелия дрезгав глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но помислила че баба й е хремава, и отговорила: - Твоята внучка, Червената шапчица. Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща. Вълкът й извикал с малко по- тънък глас:
- Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял че влиза вълкът се скрил под юргана и й казъл:
- Сложи питката и гърненцето с масло на раклата и ела да си полегнеш при мене.
Червената шапчица се съблякла и легнала в леглото, но много се зачудила как изглежда баба й , и казала:
- Бабо защо са ти толкова големи ръцете?
- За да те прегръщам по добре внучето ми.
- Бабо защо са ти толкова големи краката? - попитала отново Червената шапчица.
- За да тичам по добре детето ми.
- Бабо защо са ти толкова големи ушите?
- За да чувам по- добре детето ми.
- Бабо защо са ти толкова големи очите?
- За да те виждам по добре детето ми.
- Бабо защо са ти толкова големи зъбите?
- За да те изям!
Лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея. Като се наял добре отново легнал в леглото, заспал и започнал силно да хърка. Тогава край къщата минал един ловец.
- О- казъл си той,- колко силно хърка бабичката! Чакай да видя дали не е болна! Влязъл в стаята, доближил се до леглото, и като видял вълкът, разбрал каква е работата.
- А, пипнах ли те, негоднико- казал ловецът,- от кога те търся!
Той щял да го гръмне, но се сетил, че вълкът може само да глътнал бабата и тя да е още жива, затова взел едни големи ножици и вместо да стреля, почнал да разпаря големия корем на вълка, който продължавал да хърка. Рязнял само веднъж и Червената шапчица се подала. Като рязнал още два пъти, освободеното момиченце скочило на земята и извикало: - О колко страшно, колко тъмно беше в корема на вълка! След малко и бабата се усмихнала. Тя била още жива, но едва дишала. Червената шапчица донесла камъни и напълнили с тях корема на вълка. Когато той се събудил и видял толкова хора наоколо, скочил през прозореца, но камъните натежали. Вълкът се строполил на земята и веднага умрял. Едва тогава се зарадвали нашите трима приятели. Ловеца взел кожата на вълка и си отишъл, бабата изяла питката и маслото и много ги харесала, а Червената шапчица се върнала радостна при майка си.