Така ми се ще да ти кажа, че всичко зависи от теб за да спре да те боли. Не ще, сори . Казват, че независимо дали има чувства или не, за да превъзмогнеш разядата, липсата на някого/нещо трябва ВРЕМЕ (травиално, но факт). Защо ли? Защото когато се влюбиш, въпреки че изглежда много божествено си е чиста проба въздействие и реакция. Без да навлизам в подробности само ще спомена, че всичко започва от няква тъпа малка молекула, наречена фенилетиламин (ФЕА). В един прекрасен момент мозъкът се уморява от тоз естествен амфетамин и нещата стават още по-безумни - вече можеш да спиш и да се храниш нормално, любовната треска е минала, НО пък се появява едно още по-коварно чувство ПРИВЪРЗАНОСТТА. Още по-шокиращо е, че то също се измерва с ХИМИЯ - веществата, които го поддържат се наричат ендрофини (ендогенни морфини). Сиреч, опитвам се да ти разкажа най-практическата част на любовта/обичта.
Колкото и да е тъжно , много често тя не е нищо друго освен инстинкт за възпроизвеждане, който, бидейки разумни съществаоставя, оставя трайни дири в психиката ни . И повярвай ми, рядко хората могат да обичат по човешки начин и да използват душата, а не тялото си за тази цел, чисто и просто защото е естествен процес и не изисква никакво усилие и развитие.
Ще мине, миличка . По-скоро отколокото ти се струва сега, но пък наистина си е струвало да се разделите, щом се е случило - все пак изборът е бил ваш.
Сега няколко праткични съвета : яж школад (но не прекалявай, че и форма трябва да се пази), припичай се на слънце, виждай се с позитивни хора, смей се ей така, без нищо, докато не излъжеш мозъка и ти стнане хубаво от нищото, танцувай на силна музика, захвани се с някакъв спорт или физическо натоварване. Зад всеки един от тез съвети стои логично обяснение. Просто опитай! По тез пътеки и моята душа е бродила.
Уф, сори, че толкоз дълго, ма по-кратко не мога