Имало едно време една търсеща - какво търсела, и тя не знаела - като повечето жени. Поставяла си толкова високи изисквания за хората и събитията, които й се случвали, че никога не били достатъчни. Добрият мъж не бил достатъчен - о, не - необходимо било да е и умен, и красив, и нежен любовник, и недостижим романтик. Работата трябвало да е добре платена, високоотговорна, удовлетворяваща, всеобхватна, интересна. Приятелите трябвало да са верни, завинаги тук, неизменни, скалоподобно-сигурни, нечовешко-алтруистични божества.
Един ден се запознала с принца. И тъй като се пазела все за най-доброто, не била натрупала достатъчно опит и не познавала хората. Не знаела, че мъжете са като тоалетните - или са осрани, или са заети, а този принц бил свободен. Малко позастарял нарцис - с убеждението, въпреки оределите над челото светли коси, че е все така неустоим. Принцът вярвал, че до края на живота си ще бъде ухажван от всички жени наоколо, че мъжката му сила е неуморима. Не било така, разбира се, но всичко било покрито с мантията на големите думи. Тя била уморена от търсенето и се отпуснала в прегръдките на поостарелия Дон Хуан. Заживели заедно, но скоро в сърцето й се появило подозрение, което все повече се засилвало. Един ден тя със сигурност разбрала, че е седмата жена на принца-курвар. Не първа, не втора - седма.
Ударила го първосигнално на рев, овлажнила със сълзи толкова кърпички, че създавала огромна работа на перачките в двореца, които на времето също били любовници на принца, та затова сега злорадствали и плакнели копринените кърпички в разтвор от лук, а от това глупачката плачела все повече и повече. Очите й се подули като яйца на яребица, ходела рошава и безумна из двореца, но това не решавало проблема с шестте излишни жени. И тогава тя решила проблема - едната жена отровила, втората изпратила в изгнание, третата обезглавила, четвъртата чрез магия загрозила, петата заключила в подземията на двореца, шестата поръчала да удавят. Зарадвала се тя - нямало повече жени, тя била единствената жена на принца-курвар. Заумилквала се около него - станала страхотна любовница, разкрасила се, била винаги добра и усмихната, опрощаваща и нежна - била каквото и той да пожелаел от нея, и колкото и ужасно да звучи - никога не сънувала другите шест жени и нямала угризения. Но един ден, когато се върнала от разходка по-рано от очакваното, в килера с палтата намерила принца си да натиска камериерката. Изпищяла така, че кристалният абажур паднал с трясък и се разбил на милиони парченца. Обърнала се, хукнала да бяга по коридорите, нагоре по стълбите, докато накрая стигнала до една малка врата. Шмугнала се зад нея и се заслушала.
А в стаята седяла една бабичка, древна-предревна. Бабичката й разказала за мъжете и тоалетните и й поръчала, ако иска да се излекува от болката си, да подреди частиците на разбитата кристална лампа, а през това време да слуша и да разговаря само със себе си. Послушала я младата жена; върнала се, но дори не погледнала хукналия да я успокоява и да й се извинява принц. Запретнала поли и започнала да нарежда острите парченца. Мислела дълго-предълго, нощите ставали дни и обратно. Разбрала, че няма как да промени такъв мъж; разбрала, че е наивна и глупава; разбрала, че има много по-важни неща на този свят; разбрала, че любовта й е основана на самолюбието й и на суетата. Мъжът не може да бъде променен. На въпросите на принца не отговаряла, той не съществувал - отначало я боляло сърцето, но с всяко парченце образът му избледнявал. Изведнъж получила видение - видяла се как става, прокрадва се в кухнята, вади двуострия нож и отива в бившата си спалня. Принцът й лежи гол на една страна, загърбил поредната си вагина. А тя протяга ръка - и кръц! - писъци и кръв, принцът остава без възможност за наследници.
Може и това да е направила. Но според мен, слагайки последното парченце кристал на мястото му, е разбрала, че и този подтик е суета. Според мен в момента, когато се е осъзнала, замъкът е изчезнал и тя се е оказала на широка и зелена поляна, облечена в селски дрехи(не на кринолините!) и прегърнала по-достоен мъж. Според мен сега е по-щастлива. Не знам.
Тази приказка много мръснишка стана... ще опитам със... "Триоката ламя и бавноразвиващият се"... но не сега...

тъга...