|
|
| Тема |
 Седмата жена на принца-курвар |
|
| Автор | лиrлa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 30.11.03 20:27 |
|
|
|
Самотно ми е - нощта дойде, но е изпразнена кутия. Самотно-празно.
Не обичам да излизам. Колкото повече остарявам, толкова повече не обичам. Не искам никой да ме търси, смених си номера и сега само семейството и колегите ме търсят. И мъжа ми, да, мъжа ми.
Ще дойде денят, в който ще се изнеса. Ще напълня куфара, ще си събера дреболиите, ще ги кача на таксито и ще се нанеса в новата квартира - в друг квартал, на нова работа. Ще оставя бележка, че съм добре. Но повече няма да се обадя.
И малкото приятели/познати/половин родител/един мъж ще трябва да живеят без мен. Егоизъм? Не. Замръзнала съм. Не искам да живея заради някой, а моят живец го няма. Искам ново начало. Ново име. Ново аз. Нова приказка.
Например - "Седмата жена на принца-курвар". Ще се разказва за това, как един мъж може да бъде променен.
Но това - друга вечер.
| |
| |
| 
|
|
