Не знам защо, но се сетих за нещо депресивно написано отдавна от мен... многоооо е гадно :) но... някак си е за лошата самота, а има и хубава!

Лед

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
а виждал ли си бледия и силует,
как тихичко при теб се връща нощем...

Отпуснат лягаш на тревата,
притворил си очи,
една сълза отрони се и сля се със земята,
сълза която молиш топлота да и дари,
да стопли леденото тяло,
да върнеш тази красота към нов живот,
докосваш я във мисълта, физически я няма,
а болката разкъсва те във тази страшна самота.

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
нима е онзи силует,
откраднал миг на щастие в съня ти.

02:23, 30.09.2000 год.

Пожеланието никога да не се чувствате така, едва сега като си го припомних се сетих колко тъжна бях, а сега съм толкова щастлива. Напомни ми какво имам и поне мъничко да му показвам, колко съм щастлива и ценя любовта му!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите