Да не забряваме, че нощният блок едва започва. Телефоните тепърва ще започнат да прегряват. Поне в нашето предаване

Но днес пак съм цяла
и без тебе - вече ям, вече спя.
Днес пак завъртя се света
край мен край сърцето от лед.
Да днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
Днес пак като мъдра река
вливам се в себе си.

Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман.
Тук там смях е разпилян,
смях се на себе си пак.

Всеки спомен гаси се на тръгване
за са пазим любовта от щети.
Дали бяхме аз и ти
сбор от телата си?


Не не пробвай спести си усмивката,
много устни се отварят така.
Виж сам маха ти с ръка
другият край на ноща.

Като примка се спуска сълзата ми
не не искам да изпитваш вина.
След ден всяка тишина
е пълна с очакване.


--------------------------

The sun itself sees not till heaven clears!