Мдаааааааа, детството на децата сега е много по-различно. Не че аз съм много далеч от тази възраст (на 17 години съм), но нещата са коренно различни. На 5-6 години гледах 2 български програми и нямах търпение да стане 17 часа, за да гледам 30 минути детски. През останалото време обичах да разглеждам книги с картинки, карах баба ми да ми чете книги непрекъснато (като например "Приключенията на Лукчо от Джани Родари, соменатата "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" и "Пинокио"). Жалкото е, че сега, когато искам да се чувствам дете, всъщност имам неприятното усещане, че съм на 60, защото съм толкова далеч от днешните деца. При мен нямаше Картуун Нетуърк, Фокс Кидс, компютри или Плейстейшъни.

Господ да пази България!