- Да им го върнем тъпкано, т.е. да спазим поговорката "Каквото повикало, такова се обадило"
или
- Да простим и продължим напред с високо вдигната глава, съзнавайки собствената си стойност, както и тяхното неведение спрямо нея.

Дълго време се противях и не можех да приема отношението им, липсата на разбиране, на безусловна обич... но сега вече разбирам думите:

"Не отвръщайте на злото със зло."...

Всъщност, нищо не можем да направим, докато не проумеем нещата.
Усмихни се, детството си е наше, не са ни го отнели... и винаги, когато поискаме можем да се върнем към него и да се порадваме на невинността му...
Ето, аз все още съм дете...сега ще се поглезя малко и ще си отворя шоколадовото яйце...