|
|
| Тема |
 Детски спомени |
|
| Автор |
reader (поет по душа) |
|
| Публикувано | 05.01.03 23:31 |
|
|
|
След като по ТВ-то в момента ми пускат музика все едно само за мен, а ми е гадно, гадно, та чак не се диша, реших да ви драсна тук няколко реда.
Седя си днес и нареждам пъзел. Подариха ми го днес, за да ме зарадват. Детска мечта, разбирате ли?? От онези, големите пъзели с 1000 парченца, които ще подреждам сега цяла нощ сигурно. И изведнъж се върнах отново в детството... Времето, когато нямаше толкова хубави пъзели, нямаше дори много свястни детски филмчета по ТВ-то. Спомних си как потъвах в детските книжки. Помните ли - "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", или "Пипи, Дългото чорапче", или "Емил от Льонеберя", или "Карлсон, който живее на покрива"... Все такива..
Кажете ми, къде отиде това детско чувство на топлота и сигурност? Защо се плашим толкова от живота?
Междудругото вие спомняте ли си за детството?
I am scarred for life, but
it's not my flesh, that's wounded...
| |
| |
| 
|
|
