Не знаех, че си тук, тази вечер случайно наминах. Какво има? Защо чак така? Не е добре, направи нещо! Определено мислех, че пресилваш излишно нещата, не съм го казвала, но така мислех. Но пиеш ли вече лекарства, вместо чакайки да ти мине кротко да подсмърчаш... значи е зле. А не бива. С медикаментите се свиква. Адски бях впечатлена когато се оказа, че хапчетата ми за глава, които пия от години (слава Богу, не прекалено често), се продават вече с рецепта, защото се привиквало (забравих точната думичка). Добре, представяш ли си колко ще ти е кофти да се чувстваш зависима? Сигурно ще е по-кофти от това да се чувстваш тъжна, отегчена, самотна или каквото и да е. Тоест опитай някак инак да избягаш. Питон (в една друга тема) ти е казал точно това, което в моменти на безветрие се втурвам да правя аз, направи нещо за промяна, ако ще само да се хванеш да си боядисваш перилата на балкона. После ще ти хрумне да залепиш нещо счупено, зарязано там, после си те представям как изчезваш в мазето за някоя саксия, ще похабиш време да я налепиш, щото се не мие, а нямаш друга (промерно де), после й търсиш място, после си много усмихната... И така всеки ден нещо малко. Ще те накара да се чувстваш доволна от себе си. А оттам - по-уверена и спокойна.

- - - -
"Циникът е разочарован идеалист."