Преди време много се страхувах от тъмното и нощта...представяш ли си каква гледка съм била :) Вървя си по улицата и уж съвсем между другото се оглеждам наляво, надясно и особено назад ;-) Да не говорим за прибежките по коридорите на апартамента за светване на лампи :) После реших, че не трябва да ме е страх и въпреки ужаса си :)...вървях и стоях на тъмно...
Онзи ден...вървях по безлюдните улици в 4 сутринта...чух стъпки зад гърба си...и установих, че не ме е страх...не поисках да се обърна...спомних си за старите страхове и ми стана хубаво, че ги няма и се чувствам свободна :)
Забрави за момент за престъпниците и всякакви други твари, които се разхождат :)...разходи се въпреки...:)...
А усещането да си навън, когато всички спят...
Всъщност в някакъв момент ми се прииска да не съм сама на пейката, където бях поседнала (малко отклонение:-)