|
|
| Тема |
 Пианистката |
|
| Автор |
_Aneta_ (Черната роза) |
|
| Публикувано | 23.12.01 02:20 |
|
|
|
Тя ще влезе тихо в стаята позната,
и под десет пръсти леки и добри,
нежно ще изгрее Лунната соната,
светлината този дом ще озари.
И на люлякова нощ ще замирише
и ще се облеят в трепетни лъчи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.
Вятърът ще млъкне в старите дървета,
ще се залюлеят сенките отвън,
ще се спрат щастливи хора и поети,
да послушат този очароващ звън.
Може да се влюбят, може да запеят,
може тежка мъка да ги сполети,
но когато тръгнат в жълтата алея
и потънат мълком в своите врати
Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом
и във всяка тяхна мисъл ще звучи,
черното пиано с белите клавиши,
бялото момиче с черните очи.
Харесва ли ви това стихотоворение?
Преди няколко години го видях в литературата си, но не помня автора.
Life is just dream on the way to Death.
| |
| |
| 
|
|
