|
Тема |
Всъщност [re: Stephan] |
|
Автор |
[desi] (усмихната) |
|
Публикувано | 30.08.01 08:33 |
|
|
това което се случва трябва да ме радва но аз всъщност съм изплашена понеже мисля за последиците му ... мисля за неща които ще се случат след месеци... А тея неща няма причина да си мисля че ще са неприятни но пък май наистина някаква дупка има...
Ох, забрави -май по добре е наистина да не пиша ми да видя с какво да ги "тласна" проблемите та да си тръгнат в правилната посока и да се отпусна и да чакам да се разрешат :-)
Съпругът ми ми каза че само трябва да се опитам да не мисля в момента и да се усмихвам и радвам на това което имам в момента. Да не мисля за неща от които евентуално можело да ме заболяло в бъдеще защото никой няма да даде да ме боли ама явно съм си една срахливка.
многомислеща многопритеснитела всичкопремисляща умопомрачаващоанализираща аааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
май наистина немога да се справя с това : ((((((((((((((
отивам да затворя очи и да си представям хубави неща....
|
| |
|
|
|