но и без чашката и секса се получава понякога. :-)
Иначе другото е вярно- да живееш живота си отдаден на някого е неговия смисъл и от това се поражда и желанието да живееш.

Нима якой е би искал да види децата си порасли? Ми това не е ли желание за живот? А болката е част от живота и просто трябва да се примирим че я има поннякога и неможем да я избегнем колкото и да ни се иска :(((
Просто...надолу-нагоре..така си тече живота... Всеки от нас си носи по някаква болка. Нечия е по-силна друга е по-слаба...една е сърдечна, другга физическа...

Но пък затвориш ли очи и пред тебе вече нямаа болка- представяш си поляните, тревата, детенцето тичащо към тебе с разперени ръце, самолета който каца след много дълги месеци, представяш си как се сабуждаш от една ръка която гали косите ти... Нима в това има болка?Или пък някой може да ти го отнеме? о..радостта от "представянето" идва от това че мислите са свързани с някой друг ..не с тебе самата.
отдай се цялата- до последната капка кръв която имаш- до последата клетка в тебе..и ще бъдеш щастлива дори в нещастието си. Това дава сили. Л'бовта.Споделената и вечната.Обичта. Доверието.Прегръдката.Подадената ръка....

Редактирано от [desi] на 29.08.01 18:48.