|
Тема |
Я съм, мале, питбул... [re: _Aneta_] |
|
Автор |
Babyface (пристрастен) |
|
Публикувано | 05.08.01 22:00 |
|
|
Та така де.
Ако се сещате за тая песничка, събрала смисъла на живота на целокупното човечество, колкото и някои да се стараят да го обличат във възвишение идеи.
Пък и защо да не се забавляваме?
Ти като тръгнеш от дома си сутрин или по обедно време нанякъде, това най-често има смисъл, предполагам. А пътьом може и да се случи да срещнеш познат, да метнеш един сладолед или биричка, да се влюбиш /ама много да се влюбиш, че чак да ти се иска да почнеш да крещиш от щастие/, да избереш по-различен маршрут от обичайния, да четеш табелите и надписите по пътя... Абе с две думи - можеш да свършиш хиляди и хиляди неща, да мислиш, да се радваш, да любопитстваш, да разглеждаш, да питаш... Ей го на, в живота е същото. Вървиш си от раждането по пътечката и докъдето стигнеш.
А по пътя - виж гореизброените неща за вършене.
|
| |
|
|
|