Всъщност темите са две:
-за шанса в живота ;
-за различното отношение към тези, които не са имали шанс.
Човекът без семейство е априори човек без шанс, който дори и да успее в личен план, е лишен от възможността да развие онези качества, които се развиват само в семейство.
Осъждането на пренебрежение само заради критерии като социално положение, диплома и семейна среда е несправедливо. За човека би трябвало да се съди по неговите качества. Но един младеж израснал без топлина е индивуалист, мнителен до крайност, комплексиран и с големи проблеми при адаптацията си в обществото. Този тип хора, обществото съжалява, но държи настрани.
Честно отношение спрямо него е да му се даде шанс, а не да му се отнема възможността за изява. За сега толкова. по-късно може да се включа пак.

Редактирано от kakata на 17.07.01 20:53.