|
Тема |
Една арабска поговорка. |
|
Автор |
Бeзcъннa (студена) |
|
Публикувано | 17.07.01 19:19 |
|
|
Попаднах на нещо, което ми се видя много, ама много логично и реалистично:
Случаят поражда навика.
Навикът създава характера.
Характерът определя съдбата.
Това ме подсети за твърдението, че всеки гради сам собствената си съдба. Не е ли съдбата обаче действително предопределена от случая? Колко усилия трябва да положи например човек, израснал в сиропиталище, за да промени съдбата си на различен и онеправдан? Осъдително ли би било, ако не съумее да се пребори, за да намери достойно място в живота? И ако "случаят" е бил благосклонен към такъв човек и той е роден в нормално семейство, не са ли повече възможностите за насочване на съдбата му в добра и перспективна насока? И все си мисля колко е жестоко едни хора да пренебрегват други само защото последните нямат образование, престижна работа, добро семейство и куп други неща... Ей такива работи ми се въртят сега...
Нека не ме обвинява в плагиатство написалият поговорката - накара ме да се замисля...
|
| |
|
|
|