Провайдър - пирамида!!! И това ли?

Днес интернет е само възможност за флирт с избирателите, а в бъдеще - среда за гласуване

Мадлена Далкалъчева

На всеки интернет-любител се е случвало в някой късен час на деня да установи, че няма спешна работа, и може да му се прииска просто да се пошляе из нета. Поредната вечер, в която изпитах това чувство, седнах пред компютъра и се опитах да се включа в мрежата - оказа се, че моите желания нямат нищо общо с реалните възможности. Не успях въобще да се логна, защото според надписа паролата ми била неправилна или невалидна. В първия момент реших, че проблемът не е в моя телевизор и до час заветният надпис Verifying user name and password ще се появи отново, но този път, без да бъде последван от съобщението за грешната парола.

След този един час

Опитах пак да вляза в нета, но уви... Продължавах да виждам все същия надпис, от който трябва да ми стане ясно, че аз в нета тази вечер няма да вляза. Естествено, че е невъзможно да съм забравила паролата си, все пак от шест месеца все нея ползвам (въпреки че съм сигурна, че всеки разумен човек си сменя паролата значително по-често). Но си позволих да се усъмня в паметта си и изрових листчето, на което тя бе прилежно записана за черни дни като този. Преписах я буква по буква и цифра по цифра, но пак не се получаваше. Отказах се, явно не ми беше ден за интернет.
Следващите два дни не ми остана време да се пробвам отново - работа, купони и такива едни неща. Бързо забравих неуспешния опит да се потопя из дебрите на интернет.

Но дойде изборната нощ

Като човек, живеещ в началото на XXI век, реших да следя изборните резултати по интернет и да ги обсъждам с online-другарчета. Исках да разбера дали "Гергьовден - ВМРО" и ОДС ще влязат в парламента, дали царят ще има абсолютно мнозинство и в крайна сметка да се опитам да си представя кой ли ще се мотае в политическото пространство в следващите, да речем, няколко години.
Останах шокирана, когато разбрах, че отново нямам достъп до интернет и за да получа жадуваната информация, ще трябва да прибегна към тривиалните радиа и телевизии и ако не ме мързи, към извънредните издания на ежедневниците. Скучно! Как да не се ядосаш! И тогава в гърлото ми започна да напира въпросът: "Какво по дяволите става със скапания ми провайдър?" След като така и така не съм в нета, реших да грабна телефона и да звънна в оставените "контакти за нашите клиенти" и да разбера къде този път е проблемът - в Гърция, на съседната улица или пък да чуя някое ново оправдание. Телефонът даде свободно. И продължи да дава свободно. Само дето никой не ми се обади от другата страна. "Х-мм! Не може да няма никой, звъняла съм и в три през нощта, за да притеснявам душевния мир на някой системен администратор."

И тогава дойде съмнението

Какво трябва да се е случило, за да не вдига никой телефона? Може би просто нещо не е наред с телефоните им. Тази мисъл ми се струваше логична до следващата сутрин, когато след събуждащия душ се яхнах на колата и тръгнах към офиса на "Итера" (въпросният интернет-провайдър, който успя да разруши представите ми за съвременно следене на изборните резултати). И какво мислите заварих там? Заключена врата. Замръзнах и отново се опитах да им измисля някакво оправдание. Този път пробвах с "отишли са да си купят кафе". Въпреки че бях сигурна, че имат кафемашина. Или може би вече е по-правилно да кажа "имаха кафемашина" (поне докато все още офисът работеше и някой вдигаше телефона там). След два дни осъзнах - моят провайдър просто е изчезнал. Вече го няма. А аз нямам интернет. Значи оттук нататък освен от финансови ще трябва да се пазя и от провайдърски пирамиди!

Поредните промени в живота

С изчезването на моя провайдър се оказа, че трябва да свиквам с много нови неща (освен с победата на царя). Ясно е, че оттук нататък ще ползвам интернет-карти и никога повече няма да си мисля за провайдър, от когото си купувам часове и си плащам месечен абонамент. Сега трябва да се науча откъде да си ги купувам (чувам, че това можело да се направи в будките за вестници). Поне месец ще трябва да проучвам колко такива карти ми трябват за определен период от време. Ще трябва да се науча, че всеки път, когато се опитвам да вляза в нета, ще трябва да изписвам username и password и това никога вече няма да става автоматично. Сега, вместо да ходя веднъж на половин година до офиса на провайдъра ми, ще трябва всяка седмица по няколко пъти да ходя до някоя будка за вестници. За да съм сигурна, че няма да прекарам още една седмица в търсене на оправдания защо никой не вдига телефона в офиса на моя интернет-доставчик.
Всъщност, като се замисля, не ме е яд за загубените пари от предплатения достъп. Те не са чак толкова много. Но напоследък провайдър започна да ми звучи като мръсна дума