|
Времето беше идеално и се качихме сутринта на катърите, които бяхме договорили предишния ден. Бяха доста по-едри и силни от мулетата, които ни возеха по пътя от Ганготри до Гумук. 14-те километра от Гаурикунд до Кедарнат ги минахме бързо и без сериозни произшествия, с изключение на два случая: при първия катърът на един от нашите се спъна, след което той не може да се задържи върху него и падна, след което два други катъра минаха отгоре му, но за щастие не стъпиха върху него, единствено си натърти малко таза; при втория случай едно слизащо магаре се размина много близо до яздещия зад мен, при което някакво желязо от седлото се впи в коляното му, след това човекът от нашата група, който не е много наред с нервите и без това, избесня и скочи да бие водача на мулета, ритна го веднъж в корема, след което почна да хвърля камъни върху мулетата... Както и да е... Ето една снимка по пътя до Кедарнат:
Когато пристигнахме в Кедарнат, първата работа беше да си намерим хотел, в който да прекараме нощта. Кедарнат е разположен на 3600 метра надморска височина - най-високото място, на което съм спал. При пристигането към нас се присъедини някакъв брамин, който ни упъти първо към хотела:
Хотелът беше безспорно по-добър от този в Гаурикунд, с чисти чаршафи и много по-приятни стаи. Обаче - друг проблем за хотелите в Индия на тези надморски височини - няма никакво отопление. Щяхме да усетим доста осезаемо този проблем през нощта.
След като се настанихме, първата ни работа беше да направим пуджа, извършена от същия брамин, който преди това ни упъти към хотела, в страхотния древен храм на Кедарнат:
Храмът е бил издигнат през 8-ми век от Ади Шанкара и е уникално произведение на архитектурата с огромните и гладко изрязани каменни блокове, които са използвани за построяването му. Това е един от най-важните храмове в Индия. Според митологичната история, оригинално е бил построен от братята Пандави, разкайващи се за убийствата на близките си в битката, описана в "Махабхарата" . Ето още една снимка, този път пред храма:
В храма е един от 12-те т.нар. "джотирлингами" в Индия - лингами, които са естествен продукт на природата, а не са правени от хората. Пуджата в храма беше много силна като въздействие, минахме през благословиите на няколко брамина, а към края на изпълнението на ведическия ритуал нашият брамин, както забеляза един от спътниците ни, започнал да плаче. Това съм го виждал и преди - свещените напеви на санскрит са много силни и са способни да предизвикат подобни състояния. Храмът е много интересен, но отвътре, както е при повечето хиндуистски храмове, снимки не се разрешават, затова и не мога да илюстрирам нагледно. Има идоли на 5-мата братя Пандави и тяхната съпруга Драупади. Има и статуя на Ганеша - всичко издялано от камък. Енергията беше неописуема, зашеметяваща.
Излязохме от храма, потопени в енергията на святото място. То не е само свято, но и много красиво, успяхме да се убедим в това, защото този ден нямаше прекалено гъсти облаци, които да закриват прекрасните гледки. Ето и малко снимки на невероятно красивите заснежени хималайски върхове, които се откриваха пред нас:
Имаше още един изключително интересен храм в Кедарнат - храмът на мястото, в което Ади Шанкара е починал на 32-годишна възраст, т.нар. храм "Шанкарачаря Самадхи". Невероятно място! Не мога да опиша огромния покой, в който тялото навлезе, когато бях там. Всички го усетиха. И останахме там близо час, потопени в тишината, в покоя. Думите не са способни да изразят това, в което навлязох. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми, просто стоях там, в медитация, безмълвен и поразен от мястото. От енергията, сякаш останала като "наследство" от присъствието на учителя Ади Шанкара, което се усещаше живо, дори повече от 1200 години след като е напуснал тялото си. Ето една снимка и от този храм:
Останалата част от следобеда прекарахме в разходка малко навън от Кедарнат. Изкачвахме разни хълмчета, къпахме се в студените води на Мандакини (така се казва реката - приток на Ганг, която минава през това място). Докато слънцето грееше температурата беше добра и аз бях само по блуза с дълъг ръкав и една фланела под нея. След това обаче, когато се връщахме в Кедарнат, изведнъж падна мъгла и рязко се застуди - така е на местата, намиращи се на висока надморска височина - скрие ли се слънцето и рязко се застудява. Изведнъж усетих, че ме втриса, явно се бях заразил от вируса, който нашият шофьор бе прихванал от някъде (затова и следващите няколко дена бях леко настинал, с хремясал нос). Бързо се върнах в хотела, където се облякох по-дебело и отново се присъединих към компанията в ресторанта, където бяхме отседнали. А там пък видяхме една много красива индийка, която преди това бяхме срещнали близо до храма. Ето и две нейни снимки:
След като се навечеряхме, трима от групата ни посетиха вечерното арати в храма, аз обаче предпочетох да се въздържа този път поради голямата навалица. През нощта температурата беше много ниска, със сигурност под нулата, а аз вече и бях почнал да настивам. От по-сериозно настиване ме спаси спалният чувал, който беше предназначен за много ниски температури и топлеше много; а също и термобельото. Два пъти през нощта ходих до тоалетната и тогава ефектът беше - излизайки от топлия спален чувал, изведнъж ме смразяваше и вкочаняваше студът навън. Успях да се наспя добре, но други от компанията се оплакаха, че трудно са спали заради разредения въздух на тази надморска височина. Предварително имаха желанието да останат поне 2 нощувки в Кедарнат, но още след първата, в следствие на студа и разредения въздух, набързо решихме да се приберем обратно.
Аз направих грешката на слизане да се прибера пеша, в следствие на което 2-3 километра преди Гаурикунд ме заваля пороен дъжд (ако бях решил да яздя катър, щях да съм се прибрал вече), наложи се да използвам дъждобрана за пръв път. Освен това получих и доста големи мазоли по краката.
На 22-ри отново прекарахме вечерта в Гаурикунд, в същия хотел, но този път се бяха освободили по-добри стаи на третия етаж, а не долу - където през прозорците на тоалетната хвърчат лайняни струи от канализацията.
А на 23-ти сутринта потеглихме към Бадринат - четвъртото място от Чар Дам Ятра, а също и мястото, на което трябваше да се проведе ритритът по Крия Йога.
Кедарнат остана зад нас, но смразяващата святост на това изключително място продължава да присъства като неразделна част от съзнанието ми! Редактирано от бeзпътeн на 26.11.08 03:22.
|
21-22.09 - Кедарнат [re: бeзпътeн]
