|
На 6-ти пропътувахме пътя от Харидвар до резервата "Джим Корбет", намерихме и най-добрият хотел в близост до резервата, кръстен на английския бракониер, специализирал се в убиването на едри диви котки. Разбира се, по подобие на всички ловци, самият Джим Корбет яко е лъгал в книгите си, прибавяйки всевъзможни "героични" краски към историите си. И покрай убиването на някоя и друга котка-човекоядец... колко други котки са си заминали, това никой не знае. А най-странното е, че този бракониер е създал около себе си някакъв ореол на "светец"-закрилник на дивата природа и тигрите в частност. Добре ги е "закрилял" наистина. Особено като се има предвид и фактът, че тигрите намаляват най-фрапиращо именно по време на британското присъствие и внасянето на добре разработени за целта огнестрелни оръжия, а въпросният "закрилник" може наистина да се е грижел добре - но не толкова за тигрите, колкото за кожите им. И за многото други страшно скъпоструващи "сувенири", които могат да се извлекат от тях.
Та за тези 2-3 дена престой направихме 3 сафарита и жив тигър не видяхме. Естествено мазните цигани-непалци, управители на хотела, които организираха сафаритата, много нагло ни лъжеха, че това да видиш тигър "depends оn chance"... Много мазни и нагли лъжци. Едно разбрахме, след посещенията на няколко резервата в Индия - индийските сафарита са пълен боклук, евтини цигански трикове. И почти всички, ако не и абсолютно всички, диви тигри (а сигурно и леопарди) в Индия са вече избити. Което е трагедия.
Може дори с чиста съвест да се каже: В Индия диви тигри няма. И няма да сме далеч от истината, предвид това, че преди няколко стотин години са наброявали стотици хиляди, а сега според "официалните данни" (които може би са силно надценени) наброявали около... 1000. Ужас. Много, много тъжна история, тигърът сякаш е обречен и то не само в Индия, а в световен мащаб! Същата работа, дори още по-трагична, е и в другите страни (например Русия), за които се предполага, че "има" диви тигри.
Трагедията с дивите тигри помрачи настроението ни, въпреки чудесната природа и прекрасните животни, които видяхме по време на тези три сафарита.
Ето първо снимки от хотела, в който пребивавахме (може би най-добрият от цялото ни пътуване в Индия):
Ето и малко снимки от сафарито (съвсем малко, видяхме много повече животни, но това е, с което разполагам, не аз правех снимките); на първите две се виждаме като надъхани наивници, с очакването, че може да зърнем дори следа от див тигър:
И сега идва моментът да разкажа най-интересната част от пребиваването ни в резервата "Джим Корбет". Срещата с дивите слонове. Това си беше всъщност среща със Смъртта. Макар да не видяхме никакви тигри, тези животни - слоновете - са всъщност много по-опасни от тигрите и от която и да било дива котка въобще. Убили са много повече хора. А ние, още на първото сафари, се натъкнахме, видимо неочаквано дори за шофьора на нелепия джип, с който се возихме (който си беше открит и ако изобщо имаше тигри и някой тигър решеше да ни нападне, едва ли щеше да ни опази; но е ясно, че няма тигри, така че организаторите на циганските сафарита могат да са спокойни).
Та виновник за създаването на опасната ситуация със слоновете беше точно шофьорът на сафари-джипа, и не само нашият, но и другите шофьори на джипове, които дойдоха след нас. Какво стана всъщност - ние първи видяхме дивите слонове, които излязоха на пътя. Нашият джип бе най-отпред и шофьорът съвсем разумно спря на разстояние достатъчно голямо, че да не ги дразни. Първоначално слоновете като ни видяха, изобщо не се раздразниха от нас, дори започнаха да си пръскат гърбовете с пръст. Това беше стадо от около 20-на слона, начело на което стоеше разбира се слоница. Имаше до нея едно малко, а след тях се виждаха и други слоници с малки. Наличието на малки слончета предполагаше опасност, ако имаме неблагоразумието да се приближим на опасна дистанция. Нашият смотан шофьор отначало дори обърна колата. Обаче след нас дойдоха още 3-4 джипа, пълни до горе с индийци. И единият от тях изпревари нашия джип и се приближи на опасна близост със слоновете, които вече почнаха да се изнервят! След това обаче нашият смотаняк подкара с форсирана газ, отново обърна колата в посока слоновете и това още повече изнерви огромните слоници. Първата кола се приближи на много опасна близост, а нашата я следваше. Тези малоумници явно си въобразяваха, че заобикалят стадо крави! Въобще не бяха в час каква опасност ги грози. Слониците почнаха да тръбят нервно и да правят заплашителни стъпки в посока на джиповете. Явно доста се бяха ядосали. В този момент усетих, че ситуацията е на косъм. Решеха ли да ни нападнат, нищо не можеше да ни спаси. Нито жалките джипчета, нито бягството - защото слоновете са по-бързи от нас. Нито дори да се скрием зад някое дърво, защото слониците са достатъчно мощни да събарят дървета. Слва Богу, след една-две демонстрации на ярост, слоновете решиха да ни пощадят (този път) и решиха те да се отклонят от пътя. Това беше наистина сериозно преживяване, когато човек усеща колко е уязвим и колко близо е Смъртта. Ето и малко снимки от този изключително екстремен епизод:
След приключването на първото сафари, все още изтръпнали от опасността, си направихме някои общи снимки (на тях присъства и шофьорът Джазбир Сингх, който да уточня - не беше малоумният шофьор на сафарито, а просто взе участие в него). Ето една от тези снимки:
Следобед направихме още едно сафари, на друго място от парка и не видяхме толкова животни, колкото сутринта. Попаднахме обаче на останал от дълбока древност храм на Сита (съпругата на бога-цар Рама от епоса "Рамаяна"), където енергията беше много хубава:
На другия ден - трето сафари, отново по същия маршрут, на който срещнахме слоновете предишния ден. И този път видяхме, както и на предишния ден преди да видим слоновете, пресни стъпки и изпражнения, което показваше, че са съвсем наблизо. И ни чакаше нова изненада - слоницата-водач беше съборила дърво, така че да препречи пътя на джиповете, така че да не могат да минават и да безпокоят слоновете! Видяхме и стъпки от слон точно до мястото, където беше съборено дървото. Това показва колко интелигентни животни са!
Имаше разбира се и други твърде интересни моменти по време на престоя ни в "Джим Корбет". Например запознахме се с една група англичанки, сред които имаше доста красиви мадами. Покъпахме се в реката Кочи, която на това място, в полите на Хималаите, беше по-тясна, но по-нататък става все по-широка и точно тя беше преляла точно преди пристигането ни, причинявайки бедствено положение в Бихар.
На 8-ми септември напуснахме местността, кръстена на английския бракониер, донякъде очаровани от преживяванията, но най-вече - натъжени от констатацията за тъжната съдба на дивите тигри, не само в Индия, но и по целия свят.Редактирано от бeзпътeн на 06.11.08 00:36.
|
6-8.09 - "Джим Корбет", опасни срещи със слонове [re: бeзпътeн]
