|
Отсякоха му и двете ръце
и пак го питат и го разпитват:
— Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
— Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе, избодоха му и двете очи ... на дрипа го направиха него, клетия, а той пееше ли, пееше:
Яна не давам на турска вяра!
Затова няма лице, очи няма! Никой не се е сетил да го фотографира за музея, защото знаеше, че не е за там. В музея слагат само мъртвите,
а той оцеля! Той е безсмъртен! Яка душа има, дяволът!
И яки ръце, златни ръце, които зидаха джамии и църкви, марангозваха тавани и тъкаха златобагри черги... Само че много му бяха
душманите, та тия две ръце му не стигнаха да се брани от тях. Тогава на помощ викна Марко Кралевити. Оня, страшния, с рунтавите вежди
и със сабята дамаскиня, що се дипли дванадесет пъти и сече по девет глави наведнъж.
Сечеше Той глава подир глава, но с много Кеседжии имаше да се бори, та сечаха и неговата. Сечаха я, но не я отсякоха. Тя пак никнеше,
пак я сечаха, пак... И така безсмъртен остана той! Мъчеха се да го обезобразят джандарите по участъците, но неговото лице вече беше
останало в тревненските тавани и в родопските халища... Той — първият, който ме учеше на поезия! Но откак победи Мусата, май нещо
му се фръцна мозъкът, та си уши костюм алафранга, заряза кавала и си купи транзистор. Заряза седенките и хукна по мачове... Но и сума
комини вдигна по Кремиковци и къде ли не още! И те като кавали засвириха новата му песен, която и сега ме разплаква:
Халал ти вяра, майсторе,
дето си зидал калето:
двеста вихрушки да веят,
триста черкеза да минат,
не могат да го съборят!
|
6)