|
Тема |
ako ne se chete tam tuk se chete [re: giver] |
|
Автор | giver (Нерегистриран) | |
Публикувано | 06.10.00 18:14 |
|
|
Какъв ли ужас е да бъдеш изгорен жив? И въпреки това да благославяш човека, който е открил огъня! Да бъдеш удушен с някаква ръждива тел през гърлото и да вярваш в силата на въздуха! Да вярваш в идването на власт на мечтите си, на идеята, за която гориш! И да крещиш от пламъците:
Всичко писано от философи, поети ще се сбъдне! Без бог! Без господар! Септември ще бъде май! Човешкия живот ще бъде един безконечен възход — нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай — ще бъде!
... И то когато земята е ад! Пъкъл! Не е ли това един български нововековен Галилей?
Някога исках да имам коса като неговата — да пада над дясното ми око. Не знаех, че този романтичен кичур всъщност е трагичен — крие едното око, което го няма, което е стъклено... Сега, макар и да плешивея от ден на ден, не искам перчема му. Искам само неговото единствено око, за да мога да гледам напред в годините... Защото той само с едно око видя бъдещето ...
Какво ли бих видял аз, ако имах това око? Сигурно — невероятно красиви неща, неизказани и немечтани неща, чудесни като в приказка! А в дъното им, най-отзад — един едноок човек, хиляди хора с очи и без очи, които горят живи. Като факли.
За да стане по-светло на тая тъмна и дълго ослепявана грешна земя ...
|
| |
|
|
|