|
|
| Тема |
 Специално за Дзо-защо напуснах старото си бачкане |
|
| Автор | Аватарче (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.09.00 13:41 |
|
|
|
Мога ли да живея без това? Сложно е да простиш непростимото, хитро е да го използваш за низките си цели. Доблест и Доброта? Думи, думи... Словоохотливоста е порок. Бягам от нея като дявол от тамян. Сладолед с шоколадови пръчици. Любим ми е. Окървавено тяло по телевизията. Чаша "Джим Бим". Окървавено тяло... Във вестника пише, че бензина поевтинява, а хляба поскъпва. К'во ме грее мене - аз хляб не ям, кола нямам. Свобода да застреляш крадеца в дома си. Готино е това. Да гръмнеш копелето. Да размажеж мозъка му по коридора и... Сладолед с шоколадови пръчици. Цигара. Това е! Не съм спрял от час да си повтарям, че цигарите ще ме убият, но паля седмата за същия този час с непоколебимо изражение и надежда. Надежда, че именно цигарите ще ме убият, а не някоя откачалка на улицата. Шефа вика да пием по една ракия. Обичам го! Обичам всички. Освен мазния педал, който ми звъни по телефона. Вкисва ме. След втората ракия го пращам на майната му и се успокоявам. Зяпам през прозореца. Пейзаж. Сладолед с шоколадови пръчици. Криво ми е. Искам да счупя нещо. Молива в ръцете ми. Колегите ме гледат като смахнат. Усмихвам се и почвам да събирам парченцата от бюрото. Мразя мръсотията. Звъни една тъпа крава. С нея се бъзикам повече. Доставя ми удоволствие да я измъчвам на телефона. След малко и нея пращам на баня, а колегите продължават да ме гледат. От книжарницата под офиса купувам молив. Един. Показвам им го победоносно. Пак ме гледат. Изпотявам се леко. Включвам радиото. Някой гъзолизец е пуснал " Експрес". Само шефа го слуша. Трескаво търся "Дарик" или "Канал Ком". Шер... Сладолед с шоколадови пръчици. Протягам се и включвам компютъра. Пие ми се кафе. Забравям за ракията и отпрашвам към кафемашината. Имам мейл. Картичка. От любима... Сладолед с шоколадови пръчици. Боли ме стомаха. Сигурно е от гроздовата. Два "Антиацид"-а с глътка "Горна Баня" ме оправят. Ходи ми се до кенефа, ама там има някой. Сигурно е с вестник. Псувам. Пускам "Кармагедон" и за половин час забравям всичко, мачкайки крави. Оня е излязъл от кенефа и сега с блажено изражение седи срещу мен. Искам да смачкам самодоволната му мутра. Цигара. Сладолед с шоколадови пръчици. Играя бридж с компютъра. Бия го. Звъни приятел. И него псувам...на ум. А защо ли? Отивам до кенефа. Пак е зает. Бесен съм. Цигара. И нова ракия. Стомаха ми се бунтува и праща кисели тръпки към устата ми. Срязвам го да си трае. Шефа надниква. Правя се, че водя важен телефонен разговор. Смигва ми и излиза. Гаден педал. Кръв по телевизията и сладолед с шоколадови пръчици. Имам отвратителен главобол. Аналгина не върши работа, защото от него ме боли стомах. Още една ракия. На CD-ROM-а се върти "Judgment Night", слагам слушалките и надувам парчето на Айс Ти и Слейър. Колегите ме гледат. Аз им се усмихвам блаженно. Мисля си... Сладолед с шоколадови пръчици. Вадя от бюрото си "Чийзбургер". Мразя "МакДоналдс". Изяждам го с отвращение. Шефа. Правя се, че бачкам здраво. Отварям някакви папки и увеличавам безпорядъка по бюрото си до безкрайност. Нещо се кара на колегите, сочи към мен, но не чувам. Слушалките са на ушите ми. Колегите ме гледат. Вече не учудено...неприязнено. Свинските им лица се пулят в мвн. Лошо ми е. Усмихвам се...кой знае защо. Стомаха. Нова цигара. Отвратителен вкус в устата от бургера. Може и от цигарата. Плакна я с ракия. Жабуркам се. Много съм печен! Гледат ме с погнуса.
Пет часа. Тръгвам си. Свършил съм първи работата си. Колегите ме гледат със завист. Смигам им. Ама че лайнари.Отивам си. Към студената къща. И сладолед с шоколадови пръчици.
| |
| |
| 
|
|
