|
Докато чакам с нетърпение пицата си от веригата пицерии "Верди", рекламирана наскоро в някаква тъпа листовка, из акъла ми се стрелкат разни хитри мисли за това, как да изкарам куриера от кожата му като дойде. Имам си на ум няколко варианта, но като че ли най-ми допада белачката за картофи. Докаран до ръба на нервния срив, лениво джвакам "Орбит" и отпивам от "Джим Бим"-а. Пуша. Какво ли? Ами цигара, не помня каква. Къде се бави копелето?!? Преди половин час казаха, че е тръгнал, тъпото му говедо! Сипвам си нова доза, но ме мързи да отида за лед (макар, по принцип да пия бърбъна чист), затова затварям очи и се заслушвам в музиката, която се носи от дек-а. "She's Like The Wind" на Патрик Суейзи. Една стара компилация с балади, която напоследък е една от най-въртяните касети вкъщи. Замислям се откъде ли мога да си купя диска. И къде ли, по дяволите, ми е пицата?!? Днес на бачкане беше скапан ден и му е необходимо разпускане. Колебая се между излизане с приятели и релаксиране в къщи - може и да се обадя на един клуб, дето ми го препоръча един приятел - момичетата били жестоки. По Cartoon Network върви Том и Джери, което ме измъква от унеса, но скоро се появява Семейство Адамс и ми писва. MTV върти новия клип на Шер и за момент надувам телевизора до дупка. На екрана се появява Джени МакКарти и отново ми става безинтересно... Започвам сериозмо да се чудя, къде ли съм оставил картофобелачката... Телефона звъни. Вдигам и придавайки си меден гласец казвам "Слушам". "Хей, пич!" гласът ми е смътно познат "Довечера сме в "Мистър Пънч", купон, мацки, поркане, идваш ли?" Без да мога да зацепя на сто процента кой е на телефона отвръщам "Ей, страхотно! Онази мацка, с ... мммм големице цици там ли ще бъде?" "Да бе, пич! Всички ще сме там!" В това време почва "Eyes Without A Face" на Били Айдъл, което ме кара да кажа само "ОК!" , да тресна телефона и надуя усилвателя. Пицата, мамка му!!!
Започвам да се обличам, като внимавам да подбера нещо универсално, защото смятам да мина през "Сакс" за едно питие преди да се смъкна в "Пънч"-а. Решавам, че няма да се бръсна, и без това ме мързи, а и с "шпицарките" и кожения елек по-върви брадата мутра. Телефона пак звъни. Вдигам и вече без грам търпение процеждам "Ало?!". Някаккъв тип търси Ахмед, ама аз такъв нв познавам и понеже не ми е под ръка му изсъсквам да си го завре отзад. Онзи обиден затваря, а аз съм малко поразвеселен от случката, та идупвам отново телевизора, където тече някакъв Мегадет.
Излизам и на стълбите се сблъсквам с огромен тип, който носи една малка, малка кутийка с надпис "Пица Верди". Той ме пита нещо, като съвсем отчетливо споменава фамилията ми, и чвно мислейки, че съм малоумен сочи нещо към кутията в ръцете си. Казвам, че съм наемател и го пращам в другия вход на блока. Онзи мърмори ругатни, а аз излизам като си свирукам и процеждам едно "Лека вечер, смотаняк!"
В таксито тананикам с Марта Санчес, която явно и шофьора харесва, защото е надул "Блау Пункт"-а здраво и се движим като мутрите с полуотворени прозорци и бумтяща музика. Дуп-цсс...дуп-цсс...страхотия... Слизам пред "Сакс" и оставям добър бакшиш, макар копелето да ме метна в сметката. Вече съм в настроение и не ми пука. Вътре е душни и гъчкано. Модно е. Пълно с хора, никой не ме гледа, никой не ме поздравява - Рай! Заставам до бара и с оглед на обстановката (свири някаква неизвестна за мен банда, но се стараят момчетата, забиват здраво) си поръчвам една "Подводница". Това е доста коварен коктейл (в халба бира плува чашка с текила и като надигнеш се смесват), но така и така съм решил да се отрежа, нали? Обаче съм гладен... Май всъщност съм повече жаден, защото когато халбата тупва пред мен забравям тутакси за яденето, пресушавам я и повтарям поръчката. Забивам се на високото столче, паля цигара и оглеждам изпитателно тълпата - нищо заслужаващо внимание. Започвам да споря с бармана дали "Отверка" е по-добър коктейл от "Блъди Мери" и дали "Бийфитър" си подхожда със сок от банан. Накрая му признавам, че е дървеняк, плащам и се отправям към "Мистър Пънч". Крайно време е! "Подводниците" ме разтресоха и сега усещам адреналина да танцува из кръвта ми. Тръгвам пеша, та к'во са някакви си десет минути път. Да, ама ми става студено. Махам на едно такси, оня сваля джама и като разбира за къде съм се изхилва и дава газ...дочувам "Едно ферари с цвят червен" от "Рейсър"-а и благославям господа, че българските бакшиши са катили...
В "Мистър Пънч" влизам вече кисел, с къркорещ стомах и зачервени уши. И понеже знам, че коняка се отразява благотворно на храносмилането, решавам да пробвам дали това важи и за "Отверка"-та. Моите хора не се виждат никакви, макар тази вечер да е относително празно. Правя скандал на бара, че са ми сипали портокаловия сок с парцали и не се успокоявам, докато не ми сменят чашата с вече прецедена напитка. Въпреки това продължавам да ги тормозя дали водката е наистина "Финландия"... Сядам (на бара), усещам как пак ме хваща и започвам да се оглеждам за нещо готино, по възможност чернокосо... И тогава ги виждам, компанията е седнала в дъното и някой маха с ръка, за да привлече вниманието ми. Пасувам, като се правя, че слушам музиката и наблюдавам с огромен интерес как една хубава девойка с несигурни крачки се опитва да се добере до бара, с празна чаша в ръка и грачи "Джин с то..ооник..." Смея се. Не, направо се кикотя и се обръщам за нов коктейл. А Тя стои до мен. В първия момент не Я познавам - боядисала се е руса. Да, да, същото гадже, ама руса...задавям се... Викам "Охо, кой бил тук, ще пиеш ли едно?", а тя отвръща "Ъ-хъ, шо ни додиш при нас?" Казвам и да ме чака и отпрашвам към кенефа. Дали да не мина на нещо твърдо, ще ми се пръсне мехура от тия коктейли. Докато си мия ръцете решавам - отивам си! Майната им на всички! Майната и на оня пачавра - изчезвам! Връщам се. Тя седи и ме чака. Поръчала ми е "Джим Бим", а за себе си - малък "Бийфитър". Въздъхвам и посягам да извадя картата. Няма я... шибаната карта я няма! Не мога да повярвам...имам две възможности - да платя 150 бона (имам опит) или да чакам всички да си тръгнат, всички карти да се отчетат на входа и моята да изкочи отнякъде. Нямам 150 бона... "Нишо, шъ почаками" казва ТЯ и въздъхвам. Очертава се дълга вечер...а утре съм на работа. Отпивам от чашата, хващам Я през кръста и се запътваме към дъното...там, дето другите вече ни одумват...
|
Старичко, ама май не го знаете.. ;-)
