|
|
| Тема |
 Хмъ... |
|
| Автор | Аватарче (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.09.00 14:56 |
|
|
|
...почвам да откачам... невидими ръце разкъсват тялото, главата ми, сърцето ми... най-страшно е с душата. Тя е разпъната, накъдрена, накълцана... тя е уморена, тя се мъчи, вика, крещи, стене, хлипа... тъжно... в пелената на дневното сияние се чувства умората на нощното бдение, блясъка на мълнията... страх...
гледам и не виждам, слушам и не чувам, чувствам единствено умората на ума да блуждае, да мисли да съпоставя, да преценява. Станал съм машина, станал съм ... всичко е напразно, всичко е безмислено, всичко е... фикция, тва се върти в главата ми, "всичко е фикция" - тва шепне вятъра, "всичко е фикция" - това пее Кристина Агилера по Витоша... всичко, всичко, всичко... боли ме всяка частица, всеки атом се мъчи с натрапената му форма, всичко иска свобода, всичко иска да избяга и разчупи рамката, да почувства нещо по различно... да засияе, да се усмихне, да ... ех...
само едно остана... само едно единствено нещо събира и поддържа молекулите... само едно, то блести, то е ярко... то си знае кое е, знае че го обичам и знае... знае сичко ...
Ех... не ми обръщайте внимание... ще се оправя!
Ави
| |
| |
| 
|
|
