Ejjj tz tz tz KAto gledam tazi vecher ni e izbilo na lirika........Ok , otgovarjame na predizvilkatelstvoto Sledvashtoto mi e mnogo lujbimo (ama mnogo). Сонети за смъртта І От нишата студена,де мъртъв бе положен, ще те сваля в земята,що слънцето огрява. Не знаеха мъжете,че тя е мое ложе и трябва да мечтаем на същото възглаве. Ще те простра в земята,в прегръдките и неми, подобно нежна майка детето си заспало, и като люлка сладка земята ще приеме изстрадалото твое и потъмняло тяло. Земя и прах от рози ще сипя мълчалива и в синкавата мека мъглица на луната останките ти леки ще се топят пленени. Ше си отида с песен за мойта мъст красива, че в този ров потаен на никоя ръката за твойта шепа кости не ще да спори с мене! ІІ Умората ми дълга ще натежи обаче и ще рече душата на свойта клета плът, че повече не иска товара и да влачи по пътя розов,дето доволните вървят. До себе си ще чуеш как упорито рият и друг покойник идва в града студен и ням. Ще чакам търпеливо съвсем да ме покрият… И после цяла вечност ще си говорим там! Тогава ще узнаеш защо и неузряла за гробовете тъмни плътта ти без насита, бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ. Ще блесне светлината,съдбите ни огряла: ще разбереш,че двама събраха ни звездите и ти,съюза скъсал,бе длъжен да умреш. Габриела Мистрал