“Искате да свирите на мен. Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - може да ме разстроите , но не и да свирите на мен” О, в такава нощ минава само трамвай като последна стража. Последен звън и друго няма. Сега аз мога да ви кажа. Във спор със свойта млада памет, един връстник на всяка младост, съвременен объркан Хамлет, пресича сред нощта, сред нощта площада. О, все още крачи Хамлет в мрака, трепери от студа среднощен. По дънки и със тънко яке , той чака своя знак все още. Сред булевардите се вглежда, във непознатия прозорец. Там будна е една надежда, там някои днес, днес ще му отвори. Къде, къде момче сега отиваш? И наш’те сънища тревожиш. Дали, дали все още Хамлет жив е? Средновековно невъзможен, средновековно невъзможен.... О, в такава нощ минава само трамвай като последна стража. Последен звън и друго няма. Какво, не мога да Ви кажа. Все още сам е Хамлет в мрака. Трепери от студа среднощен. По дънки и със тънко яке , той чака своя знак все още. Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде средновековно невъзможен.